19 мая 2017 г., 00:28

Аз 3

665 0 2

Аз съм оная вечна Мария,

(повече грешна и по-малко свята),

често съм камък на нечия шия

или под нечия шапка съм вятър.

 

Трудно се давам, трудно се лъжа.

Бели кахъри съм в нощите черни.

Ту ви разсмивам, ту ви разтъжвам

и всички слухове за мен са верни.

 

Вечер старея, сутрин съм млада.

Млечния път пък на екс изпивам.

Ту ви прощавам, ту паля клада

и с гняв възторжен юмруци свивам.

 

Аз съм Мария. Тъй ме помнете!

Вечната сянка.Следа по листа...

Много по-късно ще разберете,

колко съм истинска, колко съм чиста...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не бих могла да те пропусна, макар и тихичко понякога да идвам.
    Страхотен стих, Нин!
    Голяма си!
  • "често съм камък на нечия шия
    или под нечия шапка съм вятър."

    Жена на всички времена.Всяка втора.
    казват носела същото име.

    Поздравления!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...