19.05.2017 г., 0:28

Аз 3

666 0 2

Аз съм оная вечна Мария,

(повече грешна и по-малко свята),

често съм камък на нечия шия

или под нечия шапка съм вятър.

 

Трудно се давам, трудно се лъжа.

Бели кахъри съм в нощите черни.

Ту ви разсмивам, ту ви разтъжвам

и всички слухове за мен са верни.

 

Вечер старея, сутрин съм млада.

Млечния път пък на екс изпивам.

Ту ви прощавам, ту паля клада

и с гняв възторжен юмруци свивам.

 

Аз съм Мария. Тъй ме помнете!

Вечната сянка.Следа по листа...

Много по-късно ще разберете,

колко съм истинска, колко съм чиста...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не бих могла да те пропусна, макар и тихичко понякога да идвам.
    Страхотен стих, Нин!
    Голяма си!
  • "често съм камък на нечия шия
    или под нечия шапка съм вятър."

    Жена на всички времена.Всяка втора.
    казват носела същото име.

    Поздравления!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...