Аз 3

19.05.2017 г., 0:28 ч.

Поезия » Друга

510 0 2

Аз съм оная вечна Мария,

(повече грешна и по-малко свята),

често съм камък на нечия шия

или под нечия шапка съм вятър.

Трудно се давам, трудно се лъжа.

Бели кахъри съм в нощите черни.

Ту ви разсмивам, ту ви разтъжвам

и всички слухове за мен са верни.

Вечер старея, сутрин съм млада.

Млечния път пък на екс изпивам.

Ту ви прощавам, ту паля клада

и с гняв възторжен юмруци свивам.

Аз съм Мария. Тъй ме помнете!

Вечната сянка.Следа по листа...

Много по-късно ще разберете,

колко съм истинска, колко съм чиста...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.