19.05.2017 г., 0:28

Аз 3

662 0 2

Аз съм оная вечна Мария,

(повече грешна и по-малко свята),

често съм камък на нечия шия

или под нечия шапка съм вятър.

 

Трудно се давам, трудно се лъжа.

Бели кахъри съм в нощите черни.

Ту ви разсмивам, ту ви разтъжвам

и всички слухове за мен са верни.

 

Вечер старея, сутрин съм млада.

Млечния път пък на екс изпивам.

Ту ви прощавам, ту паля клада

и с гняв възторжен юмруци свивам.

 

Аз съм Мария. Тъй ме помнете!

Вечната сянка.Следа по листа...

Много по-късно ще разберете,

колко съм истинска, колко съм чиста...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не бих могла да те пропусна, макар и тихичко понякога да идвам.
    Страхотен стих, Нин!
    Голяма си!
  • "често съм камък на нечия шия
    или под нечия шапка съм вятър."

    Жена на всички времена.Всяка втора.
    казват носела същото име.

    Поздравления!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....