31 mar 2008, 9:26  

Аз

894 0 12

Не съм богиня, нито самодива –

(тъй както ти самият не си бог).

Но всяко женско име ми отива

и всяка моя фибра е любов.

 

Не ме рисувай, в стих не ме затваряй –

в ръцете си за миг ме приюти.

Неверник да си, ще ти стана вяра

и сам ще ме изваеш от мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много близък ми стана стихът, прегръщам те, мила!!!
  • Ами к'во да кажа! Ефирно и нежно, силно и стилно! Като цяло, такава е поезията ти, после що се учудвам на някои от позициите ти!
    Поздрави и една 6.!
  • Благодаря ти, Анна. В душата ми гледаш...
  • Любовта е тази, която те води все напред и напред! А полюсните чувства показват, че си неугасващ огън! С обич и прегръдка, Елица!
  • Благодаря ви, че се отбихте при мен, приятели!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...