31.03.2008 г., 9:26  

Аз

896 0 12

Не съм богиня, нито самодива –

(тъй както ти самият не си бог).

Но всяко женско име ми отива

и всяка моя фибра е любов.

 

Не ме рисувай, в стих не ме затваряй –

в ръцете си за миг ме приюти.

Неверник да си, ще ти стана вяра

и сам ще ме изваеш от мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много близък ми стана стихът, прегръщам те, мила!!!
  • Ами к'во да кажа! Ефирно и нежно, силно и стилно! Като цяло, такава е поезията ти, после що се учудвам на някои от позициите ти!
    Поздрави и една 6.!
  • Благодаря ти, Анна. В душата ми гледаш...
  • Любовта е тази, която те води все напред и напред! А полюсните чувства показват, че си неугасващ огън! С обич и прегръдка, Елица!
  • Благодаря ви, че се отбихте при мен, приятели!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...