31.03.2008 г., 9:26  

Аз

906 0 12

Не съм богиня, нито самодива –

(тъй както ти самият не си бог).

Но всяко женско име ми отива

и всяка моя фибра е любов.

 

Не ме рисувай, в стих не ме затваряй –

в ръцете си за миг ме приюти.

Неверник да си, ще ти стана вяра

и сам ще ме изваеш от мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много близък ми стана стихът, прегръщам те, мила!!!
  • Ами к'во да кажа! Ефирно и нежно, силно и стилно! Като цяло, такава е поезията ти, после що се учудвам на някои от позициите ти!
    Поздрави и една 6.!
  • Благодаря ти, Анна. В душата ми гледаш...
  • Любовта е тази, която те води все напред и напред! А полюсните чувства показват, че си неугасващ огън! С обич и прегръдка, Елица!
  • Благодаря ви, че се отбихте при мен, приятели!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...