18 nov 2018, 16:56

Аз 7 

  Poesía
288 0 4

 

Виж, дните ми са преобърнат сал.
Разцепена със нож внезапен мида.
Дъхът ми побелял е от печал.
И няма от кого да си отида.

 

Възтрогвам се от нечия вина.
Плющят с камшици горди разкаяния.
Завивам се с парче синевина.
Покорно изминавам разстояния -

 

от моето до вашите сърца.
Наизустявам всичките вълшебства.
Превръщам ги в несбъднати перца,
във спомен за очакваното детство.

 

А после кротко лягам да поспя,
изпълнена със непонятна сила.
На вас, приятели, ще ви простя,
защото с доброта съм ви дарила.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??