Аз 7
Виж, дните ми са преобърнат сал.
Разцепена със нож внезапен мида.
Дъхът ми побелял е от печал.
И няма от кого да си отида.
Възтрогвам се от нечия вина.
Плющят с камшици горди разкаяния.
Завивам се с парче синевина.
Покорно изминавам разстояния -
от моето до вашите сърца.
Наизустявам всичките вълшебства.
Превръщам ги в несбъднати перца,
във спомен за очакваното детство.
А после кротко лягам да поспя,
изпълнена със непонятна сила.
На вас, приятели, ще ви простя,
защото с доброта съм ви дарила.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
