Аз 9

28 nov 2018, 13:25

Poesía

278 0 1

Как ме иска денят, как ме вика
и прегърбен виси хоризонтът.
Наранява ме бесният кикот
на настръхнали два мастодонта.

Знам единия. Страст се нарича.
Профучава със луди копита.
В страховете ми вечно наднича
и обсебва нощта недопита.

А пък другият, с име Съмнение,
ме пронизва до мозъка даже.
Приковава ме в две изречения.
Не ми дава и дума да кажа.

Все живея, люляна от двамата.
Все любима на Страст и Съмнение.
Ту играя на първия в драмата,
ту при втория търся спасение.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Katriona (Кети Рашева)

2018-11-28T20:32:33+02:00

Завидях на лирическата заради страстта, иначе съмнение и при мен има в изобилие. Стихът е вечен, няма възраст, няма време!!!