28 nov 2018, 13:25

Аз 9

  Poesía
487 0 1

 

Как ме иска денят, как ме вика
и прегърбен виси хоризонтът.
Наранява ме бесният кикот
на настръхнали два мастодонта.

 

Знам единия. Страст се нарича.
Профучава със луди копита.
В страховете ми вечно наднича
и обсебва  нощта недопита.

 

А пък другият, с име Съмнение,
ме пронизва до мозъка даже.
Приковава ме в две изречения.
Не ми дава и дума да кажа.

 

Все живея, люляна от двамата.
Все любима на Страст и Съмнение.
Ту играя на първия в драмата,
ту при втория търся спасение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Завидях на лирическата заради страстта, иначе съмнение и при мен има в изобилие. Стихът е вечен, няма възраст, няма време!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...