Аз 9

28 нояб. 2018 г., 13:25

Поэзия

324 0 1

Как ме иска денят, как ме вика
и прегърбен виси хоризонтът.
Наранява ме бесният кикот
на настръхнали два мастодонта.

Знам единия. Страст се нарича.
Профучава със луди копита.
В страховете ми вечно наднича
и обсебва нощта недопита.

А пък другият, с име Съмнение,
ме пронизва до мозъка даже.
Приковава ме в две изречения.
Не ми дава и дума да кажа.

Все живея, люляна от двамата.
Все любима на Страст и Съмнение.
Ту играя на първия в драмата,
ту при втория търся спасение.