8 ene 2013, 18:02

Аз

  Poesía » Otra
463 0 0

                       АЗ
                
                Толкова пъти се питах

                защо ми е тоя огън в кръвта...
                
                Толкова пъти опитвах
                
                да го скрия, да го потуша!
   
                              
                                 Мъчех се, заравях го във пепелта -
        
                                 дори не приличах на жива.

                                 Не успях да убия поета -
 
                                 упорит като бурен във нива!



                Опитах се, но не успях -
 
                много по-силно е от мене.
      
                Как го прави, не разбрах,

                просто си е дар и бреме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...