8.01.2013 г., 18:02

Аз

461 0 0

                       АЗ
                
                Толкова пъти се питах

                защо ми е тоя огън в кръвта...
                
                Толкова пъти опитвах
                
                да го скрия, да го потуша!
   
                              
                                 Мъчех се, заравях го във пепелта -
        
                                 дори не приличах на жива.

                                 Не успях да убия поета -
 
                                 упорит като бурен във нива!



                Опитах се, но не успях -
 
                много по-силно е от мене.
      
                Как го прави, не разбрах,

                просто си е дар и бреме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...