17 nov 2012, 14:58

Аз бях...

  Poesía » Civil
460 0 0

Аз бях по детски любопитен…

Търчах по всякакви следи!

И истински бях ненаситен…

Отхлопвах хлопнати врати!..

 

Не казах никога: "Не мога!”

Не съм оклюмвал уморен…

Бях точен аз до изнемога!

Сверяваха Часовника си с мен!..

 

Летях високо в небесата...

Достигах едрите като звезди…

Не спрях да тичам и в горите,

орях на дългите бразди!...

 

Но падал съм и на  земята.

Въргалян бил съм във калта!...

Прострелваха ме по полята

и в Двора заден на света…

 

Макар че бях аз любопитен…

Пред мен не се разкри света!

Със знания аз бях наситен…

И продължавах да чета…

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...