17.11.2012 г., 14:58

Аз бях...

457 0 0

Аз бях по детски любопитен…

Търчах по всякакви следи!

И истински бях ненаситен…

Отхлопвах хлопнати врати!..

 

Не казах никога: "Не мога!”

Не съм оклюмвал уморен…

Бях точен аз до изнемога!

Сверяваха Часовника си с мен!..

 

Летях високо в небесата...

Достигах едрите като звезди…

Не спрях да тичам и в горите,

орях на дългите бразди!...

 

Но падал съм и на  земята.

Въргалян бил съм във калта!...

Прострелваха ме по полята

и в Двора заден на света…

 

Макар че бях аз любопитен…

Пред мен не се разкри света!

Със знания аз бях наситен…

И продължавах да чета…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....