Аз бях по детски любопитен…

Търчах по всякакви следи!

И истински бях ненаситен…

Отхлопвах хлопнати врати!..

Не казах никога: "Не мога!”

Не съм оклюмвал уморен…

Бях точен аз до изнемога!

Сверяваха Часовника си с мен!..

Летях високо в небесата...

Достигах едрите като звезди…

Не спрях да тичам и в горите,

орях на дългите бразди!...

Но падал съм и на  земята.

Въргалян бил съм във калта!...

Прострелваха ме по полята

и в Двора заден на света…

Макар че бях аз любопитен…

Пред мен не се разкри света!

Със знания аз бях наситен…

И продължавах да чета…