17 нояб. 2012 г., 14:58

Аз бях...

458 0 0

Аз бях по детски любопитен…

Търчах по всякакви следи!

И истински бях ненаситен…

Отхлопвах хлопнати врати!..

 

Не казах никога: "Не мога!”

Не съм оклюмвал уморен…

Бях точен аз до изнемога!

Сверяваха Часовника си с мен!..

 

Летях високо в небесата...

Достигах едрите като звезди…

Не спрях да тичам и в горите,

орях на дългите бразди!...

 

Но падал съм и на  земята.

Въргалян бил съм във калта!...

Прострелваха ме по полята

и в Двора заден на света…

 

Макар че бях аз любопитен…

Пред мен не се разкри света!

Със знания аз бях наситен…

И продължавах да чета…

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...