2 jun 2011, 14:02

Аз - Човекът

675 0 1
"Аз - Човекът"
Аз заклах Авел,
жертвах родния си брат.
Аз виех като звяр към Луната,
стъпил върху купчина смачкани тела.
Аз разпъвах хора на кръст
и се наслаждавах на мъките им.
Аз плюх в лицето на Исус,
обричайки грешната си душа на вечно страдание.
Аз превърнах вярата в омраза
и истината в лъжа.
Аз сеех смърт по бойните полета
и крещях като побесняло животно, вкусил плътта.
Аз разстрелвах невинни,
изваждах очите им и пиех кръвта им.
Аз издигнах мрачни затвори
и ги напълних със страх.
Аз направих от ближните си роби
и наблюдавах как се гърчат в краката ми.
Аз забих стоманени жила в плътта на майката Земя
и се наслаждавах на агонията и.
Аз изгубих себе си в мрака,
превърнах живота във смърт и Рая във Ад.
Аз бях.
Аз - Човекът...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Задгробник Евотош Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ето, това е истински стих, харесвам и другите ти творби, но този е най-най-най!!!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....