2 июн. 2011 г., 14:02

Аз - Човекът

673 0 1
"Аз - Човекът"
Аз заклах Авел,
жертвах родния си брат.
Аз виех като звяр към Луната,
стъпил върху купчина смачкани тела.
Аз разпъвах хора на кръст
и се наслаждавах на мъките им.
Аз плюх в лицето на Исус,
обричайки грешната си душа на вечно страдание.
Аз превърнах вярата в омраза
и истината в лъжа.
Аз сеех смърт по бойните полета
и крещях като побесняло животно, вкусил плътта.
Аз разстрелвах невинни,
изваждах очите им и пиех кръвта им.
Аз издигнах мрачни затвори
и ги напълних със страх.
Аз направих от ближните си роби
и наблюдавах как се гърчат в краката ми.
Аз забих стоманени жила в плътта на майката Земя
и се наслаждавах на агонията и.
Аз изгубих себе си в мрака,
превърнах живота във смърт и Рая във Ад.
Аз бях.
Аз - Човекът...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ето, това е истински стих, харесвам и другите ти творби, но този е най-най-най!!!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...