2.06.2011 г., 14:02

Аз - Човекът

672 0 1
"Аз - Човекът"
Аз заклах Авел,
жертвах родния си брат.
Аз виех като звяр към Луната,
стъпил върху купчина смачкани тела.
Аз разпъвах хора на кръст
и се наслаждавах на мъките им.
Аз плюх в лицето на Исус,
обричайки грешната си душа на вечно страдание.
Аз превърнах вярата в омраза
и истината в лъжа.
Аз сеех смърт по бойните полета
и крещях като побесняло животно, вкусил плътта.
Аз разстрелвах невинни,
изваждах очите им и пиех кръвта им.
Аз издигнах мрачни затвори
и ги напълних със страх.
Аз направих от ближните си роби
и наблюдавах как се гърчат в краката ми.
Аз забих стоманени жила в плътта на майката Земя
и се наслаждавах на агонията и.
Аз изгубих себе си в мрака,
превърнах живота във смърт и Рая във Ад.
Аз бях.
Аз - Човекът...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Задгробник Евотош Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ето, това е истински стих, харесвам и другите ти творби, но този е най-най-най!!!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...