2.06.2011 г., 14:02

Аз - Човекът

677 0 1
"Аз - Човекът"
Аз заклах Авел,
жертвах родния си брат.
Аз виех като звяр към Луната,
стъпил върху купчина смачкани тела.
Аз разпъвах хора на кръст
и се наслаждавах на мъките им.
Аз плюх в лицето на Исус,
обричайки грешната си душа на вечно страдание.
Аз превърнах вярата в омраза
и истината в лъжа.
Аз сеех смърт по бойните полета
и крещях като побесняло животно, вкусил плътта.
Аз разстрелвах невинни,
изваждах очите им и пиех кръвта им.
Аз издигнах мрачни затвори
и ги напълних със страх.
Аз направих от ближните си роби
и наблюдавах как се гърчат в краката ми.
Аз забих стоманени жила в плътта на майката Земя
и се наслаждавах на агонията и.
Аз изгубих себе си в мрака,
превърнах живота във смърт и Рая във Ад.
Аз бях.
Аз - Човекът...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Задгробник Евотош Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ето, това е истински стих, харесвам и другите ти творби, но този е най-най-най!!!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...