4 abr 2008, 17:06

Аз да... А ти дали?!

  Poesía
1K 0 27

Погледнах очите ти…

Отнесена буря,

отразен хоризонт от надеждност,

пречупена призма реалност…

За последно, ми каза,

до утре! Или до вчера…

в гоненицата ни в безкрайност…

Скривам света от мечтите ти,

но пак не намирам и своите…

Изгубих във огъня пориви

да пречупя леда на лъжите ти…

Разярени ветрове ме търсят неочаквано…

Навярно дириш път за връщане…

Издигам се над своята агония,

преди да съм замръзнала безчувствено…

Но теб те няма…

Дори на сън…

Не може да те има…

Дочувам звън…

Залъгвам се за кой ли път…

Аз търся изгрев

към света навън…

ти тук си…

ала липсваш…

Припомням си цвета на мрака…

не искано прегръщам самотата…

Аз да…

А ти, дали

си спомняш

това, което вече си забравил

там, във здрача…

 

04.04.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....