4 abr 2008, 17:06

Аз да... А ти дали?!

  Poesía
1K 0 27

Погледнах очите ти…

Отнесена буря,

отразен хоризонт от надеждност,

пречупена призма реалност…

За последно, ми каза,

до утре! Или до вчера…

в гоненицата ни в безкрайност…

Скривам света от мечтите ти,

но пак не намирам и своите…

Изгубих във огъня пориви

да пречупя леда на лъжите ти…

Разярени ветрове ме търсят неочаквано…

Навярно дириш път за връщане…

Издигам се над своята агония,

преди да съм замръзнала безчувствено…

Но теб те няма…

Дори на сън…

Не може да те има…

Дочувам звън…

Залъгвам се за кой ли път…

Аз търся изгрев

към света навън…

ти тук си…

ала липсваш…

Припомням си цвета на мрака…

не искано прегръщам самотата…

Аз да…

А ти, дали

си спомняш

това, което вече си забравил

там, във здрача…

 

04.04.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...