Аз да... А ти дали?!
Погледнах очите ти…
Отнесена буря,
отразен хоризонт от надеждност,
пречупена призма реалност…
За последно, ми каза,
до утре! Или до вчера…
в гоненицата ни в безкрайност…
Скривам света от мечтите ти,
но пак не намирам и своите…
Изгубих във огъня пориви
да пречупя леда на лъжите ти…
Разярени ветрове ме търсят неочаквано…
Навярно дириш път за връщане…
Издигам се над своята агония,
преди да съм замръзнала безчувствено…
Но теб те няма…
Дори на сън…
Не може да те има…
Дочувам звън…
Залъгвам се за кой ли път…
Аз търся изгрев
към света навън…
ти тук си…
ала липсваш…
Припомням си цвета на мрака…
не искано прегръщам самотата…
Аз да…
А ти, дали
си спомняш
това, което вече си забравил
там, във здрача…
04.04.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
