6 jun 2010, 11:16

Аз давя, не поливам...

  Poesía
935 0 1

Тъгата

ме пронизва, и поглъща,

и размива.

Тъгата –

като жива плесен

ме убива.

Обгръща гърлото ми,

впита в него.

Преглъщам –

суха пръст,

или горяща пепел?

 

Тъгата –

като жива плът

пулсира.

Тупти, набъбва,

не умира.

И път да се излее

не намира.

 

Тъгата

ми извира и попива –

на извор станах,

но прогизнах.

Защото ручеи

от мен не тръгват –

аз давя,

не поливам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Цанева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приемам благословията ти като голяма отговорност, Д Д! Благодаря! Ще давя!
    Благодаря за усмивката ти, красива благороднице Белла!
    Красотата е тъжна! Тъгата е красива! Благодаря, Ронда!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...