Тъгата
ме пронизва, и поглъща,
и размива.
Тъгата –
като жива плесен
ме убива.
Обгръща гърлото ми,
впита в него.
Преглъщам –
суха пръст,
или горяща пепел?
Тъгата –
като жива плът
пулсира.
Тупти, набъбва,
не умира.
И път да се излее
не намира.
Тъгата
ми извира и попива –
на извор станах,
но прогизнах.
Защото ручеи
от мен не тръгват –
аз давя,
не поливам.
© Габриела Цанева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
