gabrielle (Габриела Цанева)
105 100
6 июн. 2010 г., 11:16

Аз давя, не поливам... 

  Поэзия
775 0 1

Тъгата

ме пронизва, и поглъща,

и размива.

Тъгата –

като жива плесен

ме убива.

Обгръща гърлото ми,

впита в него.

Преглъщам –

суха пръст,

или горяща пепел?

 

Тъгата –

като жива плът

пулсира.

Тупти, набъбва,

не умира.

И път да се излее

не намира.

 

Тъгата

ми извира и попива –

на извор станах,

но прогизнах.

Защото ручеи

от мен не тръгват –

аз давя,

не поливам.

© Габриела Цанева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Приемам благословията ти като голяма отговорност, Д Д! Благодаря! Ще давя!
    Благодаря за усмивката ти, красива благороднице Белла!
    Красотата е тъжна! Тъгата е красива! Благодаря, Ронда!
Предложения
: ??:??