Аз давя, не поливам...
Тъгата
ме пронизва, и поглъща,
и размива.
Тъгата –
като жива плесен
ме убива.
Обгръща гърлото ми,
впита в него.
Преглъщам –
суха пръст,
или горяща пепел?
Тъгата –
като жива плът
пулсира.
Тупти, набъбва,
не умира.
И път да се излее
не намира.
Тъгата
ми извира и попива –
на извор станах,
но прогизнах.
Защото ручеи
от мен не тръгват –
аз давя,
не поливам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Габриела Цанева Все права защищены
