Mariq_Vergova (Мария Вергова)
106 758
7 may 2011, 20:57  

Aз до Истинския заспивам 

  Poesía » Otra
1988 4 28

Този мъж не ми сваля звезди,

не е странен, отнесен мечтател,

ала само с две топли очи

стъква огън и грее душата ми.

 

Той красиви слова не шепти,

ни във вечна любов ми се врича -

просто  вярва във мойте мечти

и детето във мене обича.

 

И не ми обещава света,

празни приказки не подмята,

а работи със пот по гърба

той за покрив и хляб за децата ни.

 

И дори в земетръс страховит

да се люшкат земи и морета,

той е твърда скала от гранит,

във която се вкопчват ръцете ми.

 

Този мъж, със целувка една,

всяка грижа от мене изтрива.

И когато се спусне нощта,

аз до Истинския заспивам.

 

© Мария Вергова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??