Aз до Истинския заспивам
Този мъж не ми сваля звезди,
не е странен, отнесен мечтател,
ала само с две топли очи
стъква огън и грее душата ми.
Той красиви слова не шепти,
ни във вечна любов ми се врича -
просто вярва във мойте мечти
и детето във мене обича.
И не ми обещава света,
празни приказки не подмята,
а работи със пот по гърба
той за покрив и хляб за децата ни.
И дори в земетръс страховит
да се люшкат земи и морета,
той е твърда скала от гранит,
във която се вкопчват ръцете ми.
Този мъж, със целувка една,
всяка грижа от мене изтрива.
И когато се спусне нощта,
аз до Истинския заспивам.
© Мария Вергова All rights reserved.
