19 jul 2017, 9:55

Аз дълго чаках твоя звезден зов… 

  Poesía » Filosófica
489 2 11
Аз дълго чаках твоя звезден зов…
На мама
Говоря си със тебе тихо в мен,
пресрещаме се в общо измерение,
светът ми от безкрая озарен,
душите ни държи във единение.
Аз дълго чаках твоя звезден зов,
във бурите самичка оцелявах,
а пътя ни безоблачен и нов,
във стиховете вятърна възпявах.
Със теб се чувствам цяла и добра,
една частица атомна и вечност, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??