Аз дълго чаках твоя звезден зов…
Аз дълго чаках твоя звезден зов…
На мама
Говоря си със тебе тихо в мен,
пресрещаме се в общо измерение,
светът ми от безкрая озарен,
душите ни държи във единение.
Аз дълго чаках твоя звезден зов,
във бурите самичка оцелявах,
а пътя ни безоблачен и нов,
във стиховете вятърна възпявах.
Със теб се чувствам цяла и добра,
една частица атомна и вечност,
щом двете сме – ще блика светлина
и ще пребъде знака за човечност.
Усещам пак красивия ти глас,
огромната ти обич в мене грее
и правя всичко с преоткрита страст,
аз знам че този свят ще оцелее.
Бъди компас на идните ми дни,
безсмъртен пламък – страж във синевата,
ще се завърнем в нашето Преди,
разперили криле във тишината.
18.07.2017г.
Елица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
