Аз, грешникът
Грехове много в живота съм вършил
и дано Бог за тях да прости ми.
Но когато се вгледам във бъдното,
виждам грях със страшно име.
Ще се изправя пред Бога аз – грешникът,
присъдата страшна да чуя,
ще разлисти той строго бележника,
да намери сина си изгубен.
И със свойта суровост безмилостна
ще попита мен – низшия:
”Де, сине, твоите стихове,
останали тъй недописани?
Тъй дълго в ухото нашепвах ти
с Моята щедрост безмерна,
а ти все прахосваше дните си,
пътя към Мен не намерил.
Все градеше ти своите зидове,
към тях прикован със оковите,
а не дописа ти вечните стихове,
дето нашепвах в ухото ти!”
Ще коленича пред Него смирено аз,
ще измия нозе Му с сълзите си
и ще помоля за прошката,
и ще се слея с звездиците.
21 Август 2009 г.
© Добромир Пенков Todos los derechos reservados