May 19, 2011, 2:08 PM

Аз, грешникът

  Poetry » Other
864 0 0

Аз, грешникът

 

Грехове много в живота  съм вършил
и дано Бог за тях да прости ми.
Но когато се вгледам във бъдното,
виждам грях със страшно име.

 

Ще се изправя пред Бога аз – грешникът,
присъдата страшна да чуя,
ще разлисти той строго бележника,
да намери сина си изгубен.

 

И със свойта суровост безмилостна
ще попита мен – низшия:
”Де, сине, твоите стихове,
останали тъй недописани?

 

Тъй дълго в ухото нашепвах ти
с Моята щедрост безмерна,
а ти все прахосваше дните си,
пътя към Мен не намерил.

 

Все градеше ти своите зидове,
към тях прикован със оковите,
а не дописа ти вечните стихове,
дето нашепвах в ухото ти!”

 

Ще коленича пред Него смирено аз,
ще измия нозе Му с сълзите си
и ще помоля за прошката,
и ще се слея с звездиците.

 

21 Август 2009 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добромир Пенков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...