Аз и котката

26 nov 2014, 22:22

Poesía » Otra

343 0 0

В скута ми кротко легнала котка
мърка и с нокти леко боде,
а ти отсреща с погледи стопляш
мила картина - родни коне.

Галя гърба й, тя се надига,
мостова арка леко изви
и като тебе не казва "Стига!",
топло сънува сухи треви.

С нея по туй си силно приличате:
дебнат зеници в тайния кът.
Криете нокти, щом ще обичате,
впивате нокти, кривнем ли път!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.