В скута ми кротко легнала котка
мърка и с нокти леко боде,
а ти отсреща с погледи стопляш
мила картина - родни коне.
Галя гърба й, тя се надига,
мостова арка леко изви
и като тебе не казва "Стига!",
топло сънува сухи треви.
С нея по туй си силно приличате:
дебнат зеници в тайния кът.
Криете нокти, щом ще обичате,
впивате нокти, кривнем ли път!
© Иван Христов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
