26.11.2014 г., 22:22 ч.

Аз и котката 

  Поезия » Друга
303 0 1

В скута ми кротко легнала котка
мърка и с нокти леко боде,
а ти отсреща с погледи стопляш
мила картина - 
родни коне.

 

Галя гърба й, тя се надига,
мостова арка леко изви
и като тебе не казва "Стига!",
топло сънува сухи треви.

 

С нея по туй си силно приличате:
дебнат зеници в тайния кът.
Криете нокти, щом ще обичате,
впивате нокти, кривнем ли път!

 

 


 

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??