2 feb 2007, 21:17

Аз и морето

  Poesía
1.1K 0 4
Морето стене и "С теб съм!" ми шепти,
бясно се вълнува и ме пита "Обичаш го,нали?".
А аз със поглед отговарям и мълча...
Вълните яростно се удрят във брега
и с всеки шум от разбита вълна усещам болката във моята душа.
Солено е морето,солено като моите сълзи
и красиво като всички мои хубави мечти.
Морето заличава всички стъпки по своя бряг,
но как аз да залича неговите стъпки,как?
Прегръщаме се със морето само с поглед и стоим си все така сами...
и потъваме в безкрайнността със викове без глас и множество солени и изплакани сълзи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христиана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...