2.02.2007 г., 21:17

Аз и морето

1.1K 0 4
Морето стене и "С теб съм!" ми шепти,
бясно се вълнува и ме пита "Обичаш го,нали?".
А аз със поглед отговарям и мълча...
Вълните яростно се удрят във брега
и с всеки шум от разбита вълна усещам болката във моята душа.
Солено е морето,солено като моите сълзи
и красиво като всички мои хубави мечти.
Морето заличава всички стъпки по своя бряг,
но как аз да залича неговите стъпки,как?
Прегръщаме се със морето само с поглед и стоим си все така сами...
и потъваме в безкрайнността със викове без глас и множество солени и изплакани сълзи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христиана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...