Feb 2, 2007, 9:17 PM

Аз и морето

  Poetry
1.1K 0 4
Морето стене и "С теб съм!" ми шепти,
бясно се вълнува и ме пита "Обичаш го,нали?".
А аз със поглед отговарям и мълча...
Вълните яростно се удрят във брега
и с всеки шум от разбита вълна усещам болката във моята душа.
Солено е морето,солено като моите сълзи
и красиво като всички мои хубави мечти.
Морето заличава всички стъпки по своя бряг,
но как аз да залича неговите стъпки,как?
Прегръщаме се със морето само с поглед и стоим си все така сами...
и потъваме в безкрайнността със викове без глас и множество солени и изплакани сълзи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христиана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...