Аз и морето
бясно се вълнува и ме пита "Обичаш го,нали?".
А аз със поглед отговарям и мълча...
Вълните яростно се удрят във брега
и с всеки шум от разбита вълна усещам болката във моята душа.
Солено е морето,солено като моите сълзи
и красиво като всички мои хубави мечти.
Морето заличава всички стъпки по своя бряг,
но как аз да залича неговите стъпки,как?
Прегръщаме се със морето само с поглед и стоим си все така сами...
и потъваме в безкрайнността със викове без глас и множество солени и изплакани сълзи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христиана Все права защищены