zara (Здравка Маринова)
111 448
12 nov 2005, 19:15

Аз и нощта 

  Poesía
1232 0 5

Уморено си тръгна денят,
луна кръглолика хоризонта превзе.
Сънен облак прозя се едва
и отплува към друго небе.

Бавно падат отмалели листа
и ветрецът тихо им шушне.
А нощта е отново сама,
до стъклото долепя тя устни.

- Нощ самотна, моя сестра,
влез при мен да будуваш.

С тъмно вино и мълчана вода

ще те срещна, ако ми погостуваш.

С шал копринен нощта ме зави,
песен запя ми приспивна.
Светна букети от бледи звезди,
а на сутринта си отиде.

Нещо тя със мен сподели,
но какво е - не казвам.
Мълком разсипа  шепа искри -
пътя към мен да показват.

© Здравка Маринова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??