Уморено си тръгна денят,
луна кръглолика хоризонта превзе.
Сънен облак прозя се едва
и отплува към друго небе.
Бавно падат отмалели листа
и ветрецът тихо им шушне.
А нощта е отново сама,
до стъклото долепя тя устни.
- Нощ самотна, моя сестра,
влез при мен да будуваш.
С тъмно вино и мълчана вода
ще те срещна, ако ми погостуваш. ...