zara (Здравка Маринова)
112 451
12.11.2005 г., 19:15 ч.

Аз и нощта 

  Поезия
1355 0 5

Уморено си тръгна денят,
луна кръглолика хоризонта превзе.
Сънен облак прозя се едва
и отплува към друго небе.

Бавно падат отмалели листа
и ветрецът тихо им шушне.
А нощта е отново сама,
до стъклото долепя тя устни.

- Нощ самотна, моя сестра,
влез при мен да будуваш.

С тъмно вино и мълчана вода

ще те срещна, ако ми погостуваш.

С шал копринен нощта ме зави,
песен запя ми приспивна.
Светна букети от бледи звезди,
а на сутринта си отиде.

Нещо тя със мен сподели,
но какво е - не казвам.
Мълком разсипа  шепа искри -
пътя към мен да показват.

© Здравка Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??