18 ene 2017, 11:36

Аз и ти

Poesía

754 0 3

Ти и аз

в тишината.

Невидими с очи,

а свързани

сърцата ни.

Защо не се докосваме?

Защо не сме един до друг?

Защо мълчим,

потънали във разговор

несвършващ?

Обичам тишината.

Но днес я мразя.

Тя не си ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

koral (Кирилка Пачева)

Благодаря ви за думите, приятели Гавраил, става въпрос повече за разговорите със сродни души и истински приятели - в днешно време са ми кът и ми липсват понякога...

2017-01-19T12:16:06+02:00
Веси_Еси (Еси)

Интересни размисли, изречени на един дъх. Поздрави!

2017-01-19T10:13:11+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Корал,има и такива мигове но не е ли добре да има и нещо неизказано?

2017-01-19T06:31:44+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0