18.01.2017 г., 11:36

Аз и ти

Поезия

756 0 3

Ти и аз

в тишината.

Невидими с очи,

а свързани

сърцата ни.

Защо не се докосваме?

Защо не сме един до друг?

Защо мълчим,

потънали във разговор

несвършващ?

Обичам тишината.

Но днес я мразя.

Тя не си ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

koral (Кирилка Пачева)

Благодаря ви за думите, приятели Гавраил, става въпрос повече за разговорите със сродни души и истински приятели - в днешно време са ми кът и ми липсват понякога...

2017-01-19T12:16:06+02:00
Веси_Еси (Еси)

Интересни размисли, изречени на един дъх. Поздрави!

2017-01-19T10:13:11+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Корал,има и такива мигове но не е ли добре да има и нещо неизказано?

2017-01-19T06:31:44+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0