Jan 18, 2017, 11:36 AM

Аз и ти

Poetry

753 0 3

Ти и аз

в тишината.

Невидими с очи,

а свързани

сърцата ни.

Защо не се докосваме?

Защо не сме един до друг?

Защо мълчим,

потънали във разговор

несвършващ?

Обичам тишината.

Но днес я мразя.

Тя не си ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

koral (Кирилка Пачева)

Благодаря ви за думите, приятели Гавраил, става въпрос повече за разговорите със сродни души и истински приятели - в днешно време са ми кът и ми липсват понякога...

2017-01-19T12:16:06+02:00
Веси_Еси (Еси)

Интересни размисли, изречени на един дъх. Поздрави!

2017-01-19T10:13:11+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Корал,има и такива мигове но не е ли добре да има и нещо неизказано?

2017-01-19T06:31:44+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0