18 янв. 2017 г., 11:36

Аз и ти

755 0 3

Ти и аз

в тишината.

Невидими с очи,

а свързани

сърцата ни.

Защо не се докосваме?

Защо не сме един до друг?

Защо мълчим,

потънали във разговор

несвършващ?

Обичам тишината.

Но днес я мразя.

Тя не си ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирилка Пачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за думите, приятели Гавраил, става въпрос повече за разговорите със сродни души и истински приятели - в днешно време са ми кът и ми липсват понякога...
  • Интересни размисли, изречени на един дъх. Поздрави!
  • Корал,има и такива мигове но не е ли добре да има и нещо неизказано?

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...