20 abr 2007, 10:32

Аз и ти

  Poesía
820 0 2

Пред камината сме аз и ти,
но и двамата мълчим.
Ти мислиш за нея, а аз за теб.
Ти копнееш за нея,
а аз гледам твоето лице.
Огънят пращи и
хвърля искри.
Огрява нашите лица,
замислени за това -
какво ни чака сега!
Мълчим.
Няма думи.
Само тишина.
Нарушавана внезапно от някоя искра.
Оглеждам стаята и виждам как
нашите сенки са сплели ръце и тела.
Нещо далечно ни зове
и ни тласка да се съберем.
Леко и плахо протегнах ръка,
за да погаля твоята страна.
Сепнат се обърна към мен
и едва сега разбра, че съществувам.
Че съм реалност, а не една мечта.
Докосна ме.
Притисна ме до сърцето си и аз
без усилие можех да чуя как бие твоята душа.
Излетяха всички мисли за нея.
Изхвръкнаха в нощта.
Останахме пред камината аз и ти
и нашите влюбени едно в друго сърца.



                                                                              06.09.2004г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...