20.04.2007 г., 10:32

Аз и ти

819 0 2

Пред камината сме аз и ти,
но и двамата мълчим.
Ти мислиш за нея, а аз за теб.
Ти копнееш за нея,
а аз гледам твоето лице.
Огънят пращи и
хвърля искри.
Огрява нашите лица,
замислени за това -
какво ни чака сега!
Мълчим.
Няма думи.
Само тишина.
Нарушавана внезапно от някоя искра.
Оглеждам стаята и виждам как
нашите сенки са сплели ръце и тела.
Нещо далечно ни зове
и ни тласка да се съберем.
Леко и плахо протегнах ръка,
за да погаля твоята страна.
Сепнат се обърна към мен
и едва сега разбра, че съществувам.
Че съм реалност, а не една мечта.
Докосна ме.
Притисна ме до сърцето си и аз
без усилие можех да чуя как бие твоята душа.
Излетяха всички мисли за нея.
Изхвръкнаха в нощта.
Останахме пред камината аз и ти
и нашите влюбени едно в друго сърца.



                                                                              06.09.2004г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...