Пред камината сме аз и ти,
но и двамата мълчим.
Ти мислиш за нея, а аз за теб.
Ти копнееш за нея,
а аз гледам твоето лице.
Огънят пращи и
хвърля искри.
Огрява нашите лица,
замислени за това -
какво ни чака сега!
Мълчим.
Няма думи.
Само тишина.
Нарушавана внезапно от някоя искра.
Оглеждам стаята и виждам как
нашите сенки са сплели ръце и тела.
Нещо далечно ни зове
и ни тласка да се съберем.
Леко и плахо протегнах ръка,
за да погаля твоята страна.
Сепнат се обърна към мен
и едва сега разбра, че съществувам.
Че съм реалност, а не една мечта.
Докосна ме.
Притисна ме до сърцето си и аз
без усилие можех да чуя как бие твоята душа.
Излетяха всички мисли за нея.
Изхвръкнаха в нощта.
Останахме пред камината аз и ти
и нашите влюбени едно в друго сърца.



                                                                              06.09.2004г.