Apr 20, 2007, 10:32 AM

Аз и ти

  Poetry
818 0 2

Пред камината сме аз и ти,
но и двамата мълчим.
Ти мислиш за нея, а аз за теб.
Ти копнееш за нея,
а аз гледам твоето лице.
Огънят пращи и
хвърля искри.
Огрява нашите лица,
замислени за това -
какво ни чака сега!
Мълчим.
Няма думи.
Само тишина.
Нарушавана внезапно от някоя искра.
Оглеждам стаята и виждам как
нашите сенки са сплели ръце и тела.
Нещо далечно ни зове
и ни тласка да се съберем.
Леко и плахо протегнах ръка,
за да погаля твоята страна.
Сепнат се обърна към мен
и едва сега разбра, че съществувам.
Че съм реалност, а не една мечта.
Докосна ме.
Притисна ме до сърцето си и аз
без усилие можех да чуя как бие твоята душа.
Излетяха всички мисли за нея.
Изхвръкнаха в нощта.
Останахме пред камината аз и ти
и нашите влюбени едно в друго сърца.



                                                                              06.09.2004г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...