salzi4ka85 (Ледено-Студена Истина)
8 16
12 sept 2007, 12:26

Аз и Ти 

  Poesía
1108 0 6
Пак си лягам самотна
с премрежени очи,
не с надежда за обич,
а с разбити мечти.

Всеки порив за ласка
е така наранен.
Тежък стон и въздишка
ти изтръгваш от мен.

А Луната гореща
така ярко блести...
Ослепява надежди
и изгаря мечти.

Като бисер безценен
те обграждам в сатен,
ти отново безчувствен
пак си лягаш до мен.

А сърцето самотно
за теб пак шепти
и сълзите горещи
оставят следи...

Ти си толкоз спокоен,
аз пък сякаш горя
на безумния пламък
във пепелта...

И от болка сломена
и без сън, и без глас,
за обич се моля,
но самотна съм аз.

© Ледено-Студена Истина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??