salzi4ka85 (Ледено-Студена Истина)
8 16
12 сент. 2007 г., 12:26

Аз и Ти 

  Поэзия
1103 0 6
Пак си лягам самотна
с премрежени очи,
не с надежда за обич,
а с разбити мечти.

Всеки порив за ласка
е така наранен.
Тежък стон и въздишка
ти изтръгваш от мен.

А Луната гореща
така ярко блести...
Ослепява надежди
и изгаря мечти.

Като бисер безценен
те обграждам в сатен,
ти отново безчувствен
пак си лягаш до мен.

А сърцето самотно
за теб пак шепти
и сълзите горещи
оставят следи...

Ти си толкоз спокоен,
аз пък сякаш горя
на безумния пламък
във пепелта...

И от болка сломена
и без сън, и без глас,
за обич се моля,
но самотна съм аз.

© Ледено-Студена Истина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??