salzi4ka85 (Ледено-Студена Истина)
8 16
Sep 12, 2007, 12:26 PM

Аз и Ти 

  Poetry
971 0 6
Пак си лягам самотна
с премрежени очи,
не с надежда за обич,
а с разбити мечти.

Всеки порив за ласка
е така наранен.
Тежък стон и въздишка
ти изтръгваш от мен.

А Луната гореща
така ярко блести...
Ослепява надежди
и изгаря мечти.

Като бисер безценен
те обграждам в сатен,
ти отново безчувствен
пак си лягаш до мен.

А сърцето самотно
за теб пак шепти
и сълзите горещи
оставят следи...

Ти си толкоз спокоен,
аз пък сякаш горя
на безумния пламък
във пепелта...

И от болка сломена
и без сън, и без глас,
за обич се моля,
но самотна съм аз.

© Ледено-Студена Истина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??