Аз и Ти
Пак си лягам самотна
с премрежени очи,
не с надежда за обич,
а с разбити мечти.
Всеки порив за ласка
е така наранен.
Тежък стон и въздишка
ти изтръгваш от мен.
А Луната гореща
така ярко блести...
Ослепява надежди
и изгаря мечти.
Като бисер безценен
те обграждам в сатен,
ти отново безчувствен
пак си лягаш до мен.
А сърцето самотно
за теб пак шепти
и сълзите горещи
оставят следи...
Ти си толкоз спокоен,
аз пък сякаш горя
на безумния пламък
във пепелта...
И от болка сломена
и без сън, и без глас,
за обич се моля,
но самотна съм аз.
с премрежени очи,
не с надежда за обич,
а с разбити мечти.
Всеки порив за ласка
е така наранен.
Тежък стон и въздишка
ти изтръгваш от мен.
А Луната гореща
така ярко блести...
Ослепява надежди
и изгаря мечти.
Като бисер безценен
те обграждам в сатен,
ти отново безчувствен
пак си лягаш до мен.
А сърцето самотно
за теб пак шепти
и сълзите горещи
оставят следи...
Ти си толкоз спокоен,
аз пък сякаш горя
на безумния пламък
във пепелта...
И от болка сломена
и без сън, и без глас,
за обич се моля,
но самотна съм аз.
© Ледено-Студена Истина All rights reserved.
