31 mar 2012, 14:00  

Аз и ти...

1.3K 0 1

Ти си мойта дълго скрита тайна,

най-изстраданата тръпка,

най-жестоката присъда.

Аз съм тази, която най-добре познаваш

и за която още съжаляваш.

И в съня ми ме преследваш..

и наяве ме обсебваш.

Нямаш право да ме искаш,

силно към теб да ме притискаш.

Времето отне ни възможността

за реализирането на една мечта.

За теб бих спряла дъжда да вали,

за да не отразява твойте сълзи.

Бих накарала Дявола на Ангела ръка да подаде...

и Слънцето с Луната да се събере.

Бих преброила милиони звезди

и бих накарала и тъмнината да блести...

Когато погледите ни се срещнат,

сякаш проникваме дълбоко в душите си...

и някак си тайничко си знаем,

че ти си моята половинка

а аз съм твоята съдба!

Но за съжаление това е само отражение на моето въображение.

В реалността Аз и Ти завинаги ще бъдем сами...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Звучи толкова тъжно, Мария. Тъжно, но истинско! Поздравявам те!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...