Ти си мойта дълго скрита тайна,
най-изстраданата тръпка,
най-жестоката присъда.
Аз съм тази, която най-добре познаваш
и за която още съжаляваш.
И в съня ми ме преследваш..
и наяве ме обсебваш.
Нямаш право да ме искаш,
силно към теб да ме притискаш.
Времето отне ни възможността
за реализирането на една мечта.
За теб бих спряла дъжда да вали,
за да не отразява твойте сълзи.
Бих накарала Дявола на Ангела ръка да подаде...
и Слънцето с Луната да се събере.
Бих преброила милиони звезди
и бих накарала и тъмнината да блести...
Когато погледите ни се срещнат,
сякаш проникваме дълбоко в душите си...
и някак си тайничко си знаем,
че ти си моята половинка
а аз съм твоята съдба!
Но за съжаление това е само отражение на моето въображение.
В реалността Аз и Ти завинаги ще бъдем сами...
© Мария Томова Все права защищены