На най-добрия ми приятел; без никакви романтични помисли
Имаше време, едно щастливо време,
когато за мен ти бе като брат.
Аз вярвах във теб, ти вярваше в мене -
аз и ти срещу целия свят.
Имаше време. Сега... непознати.
Дори не знам в какво се превръщаш.
За да се видим - уговаряме дати.
Нещо намираш, друго изпускаш.
Не знам защо, но си толкоз различен -
тази мисъл не мога да я прокудя.
Но какво да се прави, и такъв те обичам,
изобщо не мога да те загубя.
© Мария Todos los derechos reservados